ГЛАВА I. Тъмната мрежа, скритата мрежа, Tor клиент и неговите производни

Започвам този пътеводител като разгранича понятията тъмна мрежа и дълбока мрежа.

Дълбоката мрежа ("deep web") представлява цялото количество информация, което е недостъпно чрез използване на търсачки. В повечето случаи това са големи бази данни, научни документации, законови документи. Причината, поради която тези сайтове не се индексират от web clawer-ите, е че те не могат да обработват бази данни. Това съответно води до формиране на една част от интернета, която не може да се намери чрез въпросните средства. 

През 2005 г. BrightPlanet провежда проучване, в което се установява, че в дълбоката мрежа се помества 500 пъти повече документи, отколкото в нормалната (това са около 96 % от целия интернет).

Тъмната мрежа ("dark web") е мрежа, изградена чрез overlayed networks, в която достъп се добива само чрез използване на специален софтуер или конфигурация. Не е възможно сайтовете, които се намират тук, да се преглеждат чрез компютър, без нужните добавки. Всъщност тъмната мрежа е много малка част от дълбоката мрежа - по последни данни се счита, че около 0.06% от целия интернет попада в тази категория. Най-голямата такава мрежа е Tor. За нея ще говоря по-надолу.

Можем да си представим интернета като един огромен айсберг - на върха стои clearweb-а, интернета, който ползваме всекидневно (Youtube, Facebook, Google). По-голямата част, която се намира в океана, е deep web-а - неиндексираната част от интернета. Най-малката, но и най-дълбоката част от този айсберг, е dark web, тъмната мрежа. В този пътеводител ще се занимавам единствено с тъмната мрежа.

Tor (The Onion Router) е система, чрез която връзката между клиент и сървър се пренасочва през различни маршрутизатори (nodes), като непосредствено се криптира.Това става на принципа на onion routing-а, връзката преминава през различните node-ове, като се криптира, като никой от node-овете (освен първия entry node) не знае, кой е истинския клиент, а посочват като клиент предходния node. Последния node (exit node) декриптира цялата информация, но нe e посочено кой е де факто клиента, а само предишния node. За да се разобличи IP-то на даден човек, използвал тази система, е нужно даден индивид да има контрол над всички маршрутизатори. Това на теория гарантира почти пълна анонимност на използващия и е непроследим. Но винаги има начини това да стане, пример за това е correlation или end-to-end confirmation attack-ите. Тези вид атаки са много трудни за извършване и хакера се нуждае от контрол на няколко node-а. Обикновено по този начин се разкриват повечето престъпници в тъмната мрежа, чрез общите усилия на няколко служби за сигурност. 

Tor предлага и така наречените bridge-ове, това са отделни изолирани маршрутизатори, през които първо минава връзката, а след това се пренасочва през останалите node-ове. По този начин ISP-то няма как да разбере, че сте използвали Tor мрежата, а все едно сте извършили връзка към някакъв IP адрес. Това намаля риска от извършването на confirmation атаки, както и ви предлага допълнителна сигурност.

В момента Tor е най-широко използваната система за dark web, с общо регистрирани между 7 хиляди и 30 хиляди сайта. Домейн на сайтовете, ползващи услугите на Tor, e .onion.

I2P (The Invisible Internet Project) е също една система, която е обща на принцип с тази на Tor. Тя е по-малко известна. Основната разлика между нея и нейния конкурент, е, че I2P е по-уязвима от към техническа гледна точка. Докато Tor се грижи информацията да преминава защитено отвътре и отвън самата мрежа, при I2P комуникацията е подсигурена единствено в самата мрежа.

Като услуга за dark web I2P е много по-ограничена спрямо Tor. Домейн на сайтовете към тази мрежа завършват на .i2p.

В нашия пътеводител ще се спрем единствено и само на dark web-a на Tor, тъй като той е най-голям от всички, както и е по-предпочитан.